Откри се постерната изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“

На 5.10.2023 г. в Музея за национална история и археология в гр. Констанца, Румъния се откри постерната изложба „Невидимите следи на Мурфатлар“. Събитието се състоя в рамките ежегодната международна конференция Pontica и вече един месец представя пред посетителите на музея резултатите от работата на екипа на НАИМ – БАН в скалния манастир при Мурфатлар в периода 2021 – 2023 г. След четири проведени етапа, интердисциплинарният екип успя да документира най-важните участъци от комплекса. Те включват централните и западните сектори с около 500 графита, сред които 126 надписа. Последните са два пъти повече от известните досега и част от тях бяха докладвани на конференцията: кирилските, гръцките и руноподобните.

В екипа на НАИМ – БАН се включиха специалисти от шест научни институции: Гьотеборгския университет, Швеция, Минно-геоложкия университет „Св. Иван Рилски“, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, 3 D лабораторията за микроструктурен анализ при Института за информационни и комуникационни технологии – БАН, Регионален исторически музей Шумен, Музей за земята и хората.

Финансовата подкрепа при осъществяването на теренните дейности е осигурена от Националния археологически институт с музей – БАН и от Националната научна програма „Развитие и утвърждаване на българистиката в чужбина“. Работата на екипа е регламентирана съгласно двустранен договор между НАИМ – БАН и Музея за национална история и археология в гр. Констанца с научен координатор Евгения Коматарова-Балинова от Секцията за средновековна археология на НАИМ – БАН.

Скалният манастир при Мурфатлар е открит през 1957 г. и до 1961 г. е проучван от екипа на проф. Йон Барня (1913 – 2004) от Археологическия институт в Букурещ. Обемът на дейностите, извършени от екипа на НАИМ – БАН засега е съпоставим единствено с резултатите от първата експедиция. Новите данни не само допълват вече осъщественото от пионерите, но и показват важността на скалния манастир при Мурфатлар като паметник с изключителна стойност за културната история на ранносредновековна Европа, в която той със своите многобройни надписи, за които са използвани четири различни азбуки, остава без аналог.